Description
Поредицата Хрониките на Троицата преразказва библейската история в приказна форма, като същевременно се стреми да остане вярна на традиционното християнско богословие, съобразявайки се с деликатния баланс между богословската акуратност, божественото вдъхновение и художественото творчество. Поредицата е задължително четиво за всички, които се стремят да следват древната пътека в съвременния контекст.
Тази първа книга от поредицата предава библейския разказ от сътворението на света до човешкото грехопадение, като полага богословска основа за Божията триединност, Неговите характерни качества и Неговата най-висша цел за човечеството. Чрез интригуващия си сюжет и реалистични герои, В началото адресира теми като произхода на злото, взаимоотношението на хората с духовния свят и централната роля, която Божият Син има в изкуплението на човечеството.
В началото съдържа 41 цветни илюстрации, създадени от утвърдените български художници Хари и Пенка Атанасови. Подходяща е за възрастни и деца над 10г.
П. Бонова –
Плановете ми бяха да прочета първата книга от “Хрониките на Троицата” по Коледа, но се случи така, че “стигнах” до нея (или тя “дойде” до мен) чак този Великден. Дълго чакане за нетърпелив читател като мен…
Чакането по принцип е едно от отхвърляните и негативни опитности и усещания сред човеците. Още повече в сегашната ни динамична среда. Защото в култура на отхвърляне на Провидението на Добронамерен и Целенасочен Създател, често чакането се възприема като губене на време. Но в светлината на мироглед, според който няма нищо случайно, чакането е подготовка. И има голямо удовлетворение в това да разпознаеш защо определени неща са дошли до теб в определено време.
Историите са най- добрият начин човек да осъзнае света и правилно да се ориентира в него. Точно в това се крие тайнствената сила на изкуството. То е механизмът да представиш събирателен образ на Голямото, на Необхватното и Дълбокото в кратка история, поместена в картина, симфония, снимка, танц, представление или приказка.
Повествованието е единственият траен начин да събереш и съхраниш в себе си мъдрост, която собственият ти опит никога няма да успее да събере. Словото, което предоставя Себе Си на човека и човекът, който се смирява в положението да попива и да се учи от Разкриващото Се Слово стават части от една толкова интимна и градивна динамика, че тази взаимовръзка моделира много от атрибутите на близките взаимоотношения на “родител дете”, “съпруг съпруга”, “приятел приятел”, “учител ученик” и т.н.
Понякога стилът на писане в библейските текстове не предизвиква същият ефект както четенето на класическа приказка. А ми се струва, че поне отчасти замисълът на свещените текстове е точно такъв. И вероятно е бил напълно постигнат в тогавашния исторически период. Но ние сме твърде далеч от онази древна обстановка и ни убягва фамилиарността и удобството на класическите текстове от нашето съвремие. Идиомите и клишетата, които удобно стават носещи подпори в съвременния човешкия светоглед са с различен изказ от идиомите и клишетата на старозаветното време.
“Хрониките на Троицата” се справят точно с тази пречка. Те ви въвеждат в приказен разказ, който разкрива така структурата и подредбата на Свръхестественото, на Божеството, че прави Свещения текст на Писанието доста по- ясен и лесен за поглъщане от преди. Идеята на книгата ме подсети за формата на катехизиса. Традиционната църковна идея за катехизис работи само в контекста на цялостната библейска история. Всяка точка или твърдение от катехизиса имат реална стойност, ако се възприемат като синтезиран залък от цялостен “хляб”. “Хрониките на Троицата” в много отношения постига целта на катехизис с майсторството и похватите на класическа приказка. Тя прави далеч по- достъпно и разбираемо Онова, което е отвъд нас. Понякога строго традиционните християни не обичат такъв тип литература, защото е отворена към широки интерпретации и възможни отклонения от класическото тълкувание. Но за съжаление такъв консерватизъм слага непосилното изискване всеки текст да има тежестта и непогрешимостта на Канона. Което е невъзможно. Творческата свобода на изразяване е страхотен дар свише и ако го пренебрегнем, то ще е в наш ущърб- ще лишим себе си от неповторимите перспективи на хора като Микеланджело, Леонардо, Моцарт, Бах, Толкин, Луис и хиляди други творци, чиито имена не разпознаваме толкова лесно както великите. Затова има само един сборник от канонични книги. Всички други книги, които интерпретират канона трябва да се възприемат като художествен изказ. Подобно на това някой да нарисува ваш портрет- хем сте вие, хем не точно- портретът е двуизмерен образ на оригинала със специфична гледна точка- тази на творец.
Обикновеният човек ценѝ в един часовник хубавия външен вид и точното отмерване на време, майсторът часовникар вижда красотата на детайлите в целия дизайн и механизъм.
Обикновеният човек бива запленен от общия ефект на живописен шедьовър, майсторът художник вижда редица пластове от смайващи светове.
Обикновеният човек чете с наслада хубава поема и отчасти попива нейното настроение, поетът вижда ритми, рими, динамика, песен, подредба на цял един свят.
Обикновеният човек с удоволствие потапя себе си в хубава музика, маестрото живее вътре в нея и тя в него, той я чува отвън и отвътре.
Не всички сме майстори. Но всеки може да бъде ученик. Да жадува разбиране, да отвори себе си към възприемане, да желае прозрение отвъд първия поглед. Струва ми се, че ученикът познава радостта както никой друг. Смайването и удовлетворението от това да видиш още една идея по- дълбоко, да се доближиш до умението и таланта на майстора, без да изгубиш личното смирено усещане за нуждата от още мъдрост е нещо безценно.
“Хрониките на Троицата” са един такъв инструмент, с който да предоставите на себе си (децата и близките си) удовлетворение и наслада от попиване на мъдрост, знание и повече яснота по библейският мироглед през една необичайна призма. Чудесна работа- на авторите и художниците!
В някакъв смисъл, книгата е написана като приказка за деца. И не мога да ви опиша колко аз ценя книги, които са написани “като за деца.” В тези книги няма нищо детинско, напротив подправени са със щипка вечност и те изискват специфична зрялост, за да им се насладиш и да ги оцениш както подобава. (Те приличат на магически очила, чрез които можеш да видиш още един цвят от дъгата.) Както пише К.С. Луис на своята кръщелница: “…някой ден ще си достатъчно пораснала, за да четеш отново приказни истории.”
Може би сте достатъчно пораснали и вече е време отново да започнете да четете приказни истории.
Илиана –
Тази книга е нещо добро. Разведри мислите ми и успокои сърцето ми. Препоръчвам я на всеки, който живее в безспокойство и тревожност. Има Бог, който е създал света с добри намерения за всеки човек.
Венета Попова –
Книгата е наистина завладяваща. За първи път получавам такъв поглед към Библията. Книгата е като преразказ на събитията от самото начало на света и звучи като приказка за възрастни. Прочетох я преди няколко дни, но още размишлявам за прочетеното и усещането от книга е още с мен. Мисля, че след време ще я прочета отново. Заслужава си! Аз лично я получих като подарък и съм много благодарна.
Георги Т. –
Невероятно завладяваща книга! Със свежия си подход, тя запленява въображението и пренася читателя във времето на сътворението. Блейската история е преразказана по един нов и вдъхновяващ начин, но в рамките на класическото богословие. Чудесно е, че авторите успяват да я направят достъпна за читатели от всички възрасти. Това е история, която не само ще ви държи залепени за страниците, но и ще ви накара да мислите и да се вълнувате, докато проследявате Божия план на сътворението и последващото падение на дявола и човека. Препоръчвам я горещо на всички, които търсят приключение, мъдрост и вдъхновение между редовете!
Катя Паунова –
Книгата “Хрониките на Тройцата” е невероятна. Препоръчвам я горещо – всеки който я прочете няма да съжали. Всеки ще бъде насърчен.
Михаила –
Супер е книгата! Като човек, който се среща и общува с деца всеки ден, на най-различни теми, ми се случва понякога да си говорим и за Триединния Бог. Това е доста сложна и абстрактна тема, не само за тях, но и за нас :). Начинът, по който “Хрониките на Троицата” представя Бога е доста завладяващ. Картините, смиволите, взаимодействието между Лицата на Бога и тяхната функция – всичко това вкупом те “залепя” за книгата и те държи, докато не я свършиш. По мое мнение книгата достъпна дори и за деца (над 12-13г.) Ако отделим време да четем с тях и след това да дискутираме, мисля че можем да предизвикаме прекрасни разговори. Благодаря за книгата! И честит Детски ден!
Владислав –
Аз исках да узная как Бог е сътворил този свят. Не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.
Благодарение на Л. Х. ФАУНД и ВЕНЦИСЛАВ СТОЙКОВ и тяхната новосъздадена/ преразказана с прости думи история за нашия създател, а именно БОГ.
Благодаря ви от сърце за вашата отдаденост към Tвореца, вие ми показахте как трябва да изглежда една на пръв поглед, толкова сложна материя преработена и издадена с толкова много ЛЮБОВ!
Вдъхнових се още с прочитането на първите страници и ми се наложи да я прочета на един дъх!
Адмирации за постигнатите резултати до момента! Господ ви обича!
С нетърпение очаквам следващата книга!
Маргарита Атанасова –
Това е една много различна книга, повеждаща читателя по приказния път на мисълта, за да достигне до дълбоки библейски откровения. По интригуващ и забавен начин се достига до същността на сложна проблематика. Книгата може да се използва и с учебна цел. Заслужава си да ѝ обърнете внимание! Препоръчвам я!
Момчил Петров –
„Хрониките на Троицата“ е удивителна книга, на която си струва да обърнете внимание. Веднага казвам, че това е сред най-оригиналните книги, които съм чел и донякъде ми напомня само на „Колибата“ макар и твърде различна по същество.
На първо място ме спечели находчивия начин по който е представена реалност, която не подлежи на изобразяване. Стилът е, струва ми се, преднамерено наивистичен и статичен, в духа на сценарий за сценично произведение. Това сваля цялото напрежение и очакване за “реалистичност”, която би била неизпълнима задача. Така читателят е освободен да се потопи в идеите, които диалозите разкриват и струва ми се се задейства преживяването на малкото дете, което слуша приказка. Тук е и големият принос на илюстрациите на Хари и Пенка Атанасови.
В същото време, тъй като практически това са най-задълбочените и важни теми, които изобщо съществуват, читателят е мобилизиран до краен предел и разсъдъчност, емоции и собствени вярвания са предизвикани максимално, въвличайки ни в постоянни реакции на прочетеното.
На второ място от привидно статичната постановка, авторите са съумели да изградят динамично действие, което увлича и читателят очаква следващите сцени с жив интерес. Авторите се придържат стриктно към историята от първите глави на Битие и традиционните тълкувания на християнското учение. Но тази така добре позната концепция е представена по динамичен, оригинален и завлядяващ начин. Именно лаконичността на библейски разказ е повлияла традиционния прочит на милиони хора в едно усещане за статичност в живота на първите хора, намерило отражение в масовите представи за “райския живот”.
Обратно на това книгата разкрива динамика, предизвикателства и пълнокръвен процес, който представлява живота в Едем.
Удивителна е простотата, съчетана с правдивост и истинска задълбоченост, с която ни е представена най-голямата тайна на християнското откровение – живота и взаимоотношенията в Троицата. Изглежда този подход е в състояние да достигне както хора, които не са склонни да четат богословски трактати, така и читатели на прага на гимназиалните години. За запознатите с богословието на Троицата, вярвам прочетеното ще е радостно и освежаващо преживяване.
Най-ценен за мен е приносът към разбирането на духовния свят, на самото естество на греха като посегателство срещу същността на живота. Струва ми се текстът внася чудесна яснота върху самите начала на човешкото съществуване и благополучие. Текстът е изпълнен с ценно разсъждения върху човешката антропология, върху връзката между духовното и материалното, върху взаимодействието между духовния и материалния свят.
С две думи чудесна книга. Подходяща за вярващи и агностици, за хора, които искат по-пълноценно да осмислят и преживeят своята християнска вяра и за хора, които просто искат да разберат християнската вяра, без непременно да са определили своето отношение към нея.
Определено впечатляващо явление, особено на сравнително малък книжен пазар като българския.
Дарина –
Какво са си мислели и чувствали Адам и Ева, опознавайки Едемската градина и света около тях? Сатана от самото начало ли е бил зъл? Каква е била мисията на ангелите и защо змията говори с Ева, а не с Адам? Проследявайки отговорите на тези и много други въпроси, “Хрониките на Троицата” пресъздава библейската история с изразни средства, близки на съвременния читател. Книгата ме спечели с вглеждането във вътрешните преживявания на героите и с усещането за близко общуване с разказвача на историята, който в случая се явява самият Създател. Илюстрациите са стилни и въздействащи, изданието е чудесно за подарък, както и за качествено прекарано време насаме или със семейството!